Химиотерапия с платина трябва да е стандарт при по-млади пациенти с тройно негативен карцином на млечната жлеза

Добавянето на карбоплатин към стандартната неоадювантна химиотерапия подобрява изхода при пациенти с тройно негативен карцином на млечната жлеза (TNBC), според проучване, представено на симпозиумът ,,San Antonio Breast Cancer’’.
Изследователите са наблюдавали подобрение в преживяемостта без събития (EFS) и общата преживяемост (OS) при добавяне на карбоплатин, но тези ползи са ограничени до пациенти на и под 50 годишна възраст.
По думи на изследователите, тези резултати предполагат, че добавянето на карбоплатин към неоадювантна ХТ с таксан-антрациклин трябва да е стандарт в лечението на пациенти с TNBC, които са на и под 50 годишна възраст. Проведеното проучването е фаза 3 и е трябвало да оцени ефикасността и безопасността на добавянето на карбоплатин към стандартна секвенциална таксан-антраклицин неоадювантна ХТ при пациенти с TNBC, при които няма данни за метастатично заболяване. В проучването са участвали 717 пациенти. Средната възраст е 46 години (между 25-69). Повечето пациенти са били на 50 години или по-млади (69.7%), пре- или перименопаузални (58.3%), с локално авансирало заболяване (60.3%) и с позитивни лимфни възли (88.8%).
Пациенти са рандомизирани да получават или стандартна таксан – антрациклин неоадювантна ХТ (n=356), или в комбинация с карбоплатин (n=361).  В контролното рамо пациентите са получавали паклитаксел (100 mg/m2) веднъж седмично на 8 седмици, след това доксорубицин (60 mg/m) или епирубицин (90 mg/m) плюс циклофосфамид (600 mg/m) веднъж на всеки 2 или 3 седмици за 4 курса. Пациентите в рамото с карбоплатин са получавали същия режим в комбинация с карбоплатин (AUC-2) въднъж седмично за 8 седмици. След ХТ, пациентите са били подложени на оперативно лечение, следвано от радиотерапия. Честотата на патологичния пълен отговор (pCR) е била 54.5% в рамото с карбоплатин и 40.3% в контролното рамо (P <.001). Измежду пациентите, котио са били на 50 години или по-малко,  pCR е бил 61% в рамото с карбоплатин и 41.5% в контролното рамо (P <.001). Измежду пациенти над 50 години, pCR е 38.1% и 37.5% съответно (P =1.0). Средния период на проследяване е бил 67.6 месеца. 5 – годишната EFS и OS са били значително по-високи в рамената с карбоплатина при по-младите пациенти, но в групите с по-възрастни пациенти не е имало значителна разлика в резултатите. В кохортата с по-младите пациенти, в първото рамо 5-годишната EFS е била 74.2% срещу 61.7% е контролното рамо (hazard ratio [HR], 0.642; 95% CI, 0.473-0.871; =.004). В другата кохорта, с по-възрастните пациенти, честотата е била съответно 62% срещу 69.3% (HR, 1.309; 95% CI, 0.825-2.076; =.253).
По отношение на 5 годишната OS в по-младата кохорта резултатите са били 77.1% срещу 65.9% (HR, 0.611; 95% CI, 0.440-0.848; =.003). В другата– 68.0% срещу 68.9%(HR, 1.132; 95% CI, 0.698-1.835; =.615).
Степен 3 или по-високи при хематологичните нежелани реакции са били по-често срещани в рамото с карбоплатин, отколкото в контролното рано. Тези реакции включват неутропения (8.6% vs 2.0%), анемия (1.9% vs 0.3%), тромбоцитопения (1.9% vs 0%) и фебрилна неутропения (4.4% vs 2.8%). При нехематологино свързаните нежелани реакции, степен 3 или по-висока, резултатите са сходни. Сериозни странични реакции са били наблюдавани при 14.7% от пациентите в рамото с карбоплатина и при 12.9% от пациентите в друго рамо.

Българска Асоциация по Медицинска Онкология