0.00 лв.
Крайна сума
Европейският конгрес, посветен на карциномите на белия дроб ELCC (European lung cancer congress) 2022, се проведе като виртуална среща от 30ти март до 2ри април 2022г. Събитието се провежда веднъж годишно и обхваща най-новите открития в целия спектър на недребноклетъчния белодробен карцином ( НДКБК и дребноклетъчния белодробен карцином (ДКБК) от превенция, скрининг и ранно откриване до персонализирани стратегии за осигуряване на по-добри грижи за пациентите.
Ето и някои от акцентите, представени в постерните сесии и лекционната част:
Окуражаващи резултати от лечението със Savolitinib при НДКБК с MET екзон 14 мутации
Окончателните данни за обща преживяемост (OS) от открито фаза II проучване разкриват, че при средно проследяване от 28,4 месеца, лечението със МЕТ тирозинкиназния инхибитор Savolitinib е свързан със средна обща преживяемост от 12,5 месеца (95% CI 10,5–21,4) при 70 китайски пациенти (42 претретирани с новодиагностициран белодробен саркоматоиден карцином ( n=25) или друг недребноклетъчен карцином на белия дроб (n=45), с налични MET exon14 скип мутации. 18- и 24-месечната общата преживяемост за всички пациенти е съответно 42% и 31%.
Интересни са данните от подгруповия анализ, където OS при претретираните пациенти е 19.4месеца и 10.9 месеца при пациентите, провеждащи първа линия терапия с тирозин-киназния инхибитор. Като цяло Savolitinib е с приемлив профил на безопасност с налични странични ефекти ≥3 степен в 46% от пациентите, като най-чести са повишаване на чернодробните трансаминази(>АЛАТ 10%, >АСАТ 13%) и периферния оток (9%), без разлика в отделните подгрупи. MET exon14 скип мутации, които се срещат при 3–5% от пациентите с НДКБК, са активиращи мутации и има реална клинична полза от таргетирането им. Активността на Savolitinib при белодробен саркоматоиден карцином, който има като цяло по-лоша прогноза и се среща при по-млади хора, е обнадеждаваща и може да помогне да се определи група, която би могла да извлече особена полза от това лечение. Освен това тези данни подкрепят извършването на молекулярен анализ при тези пациенти в помощ на цялостно таргетиране на терапията. Тези данни са в унисон с вече получените резултати от в момента наличните МЕТ инхибитори tepotinib и capmatinib при пациентите с MET exon14 мутирал НДКБД (N Engl J Med. 2020;383:931–943; N Engl J Med. 2020;383:944–957).
Оценка на патологичния отговор след неоадювантно лечение за НДКБК
Постигнат е голям напредък в стандартизирането на оценката на патологичния отговор, но определянето на оптимални стойности на остатъчния туморен обем за прогнозиране на дългосрочния резултат от различни методи на лечение в зависимост от хистологичния тип НДКБК, остават ключови области за изследване.
В продължение на няколко десетилетия много проучвания показват, че пациентите с белодробен карцином, които демонстрират значителен патологичен отговор (major pathological response- MPR) след неоадювантна химиотерапия, са със значително подобрена преживяемост. MPR се дефинира като редукция в размерите на тумора под клинично определена граница, спрямо хистологичния вариант и вида терапия. За момента тази граница е 10% остатъчен тумор след НАХТ. Въпреки това, нови данни сочат, че има значителна разлика в този процент при аденокарциномите - 65% спрямо плоскоклетъчните карциноми -10% лекувани с конвенционална ХТ.
Асоциацията за изследване на белодробен карцином (IASLC), заедно с допълнителна група мултидисциплинарни експерти, включително хирурзи, патолози, рентгенолози и медицински онколози, предложиха първия набор от препоръки за патологична оценка на проби от резекция на белодробен карцином след неоадювантна терапия. Една от ключовите причини за разработването на тези препоръки е нарастващият брой различни варианти на лечение в неоадювантен аспект – имунотерапии с един агент, различни комбинации от имунотерапия и химиотерапия и молекулярно насочени терапии – и необходимостта от стандартизирани крайни цели на лечението.
Насърчаващи данни за безопасност при употребата на Durvalumab след предшестваща химиотерапия при неоперабилен НДКРБ на стадий III
Резултатите от проучването PACIFIC-6 ,представени на конгреса, демонстрират статистически значима полза от Durvalumab при пациенти с нерезектабилен, стадий III, недребноклетъчен белодробен карцином, без прогресия на болестта след съчетано лъчехимиотерапия,съизмерима като ефект с приложението на същото лечение след последователна лъче-химиотерапия. Проследявани са 117 пациенти получавали Durvalumab след последователна химио-лъчетерапия. По отношение на ефикасността, средната преживяемост без прогресия (PFS) е 10,9 месеца, а 12-месечната честота на PFS е 49,6%. Средната обща преживяемост (OS) е 25,0 месеца, с 12-месечен процент на OS от 84,1%. Има потвърден обективен процент на отговор от 17,1%.
Тези данни са от особено значение за възрастните пациенти(>65г.), както и за тези пациенти, които не са подходящи кандидати за съчетано лъче-химиотерапия по други причини ( ECOG>2).
Продължителността на курса на имунотерапия за метастатичен белодробен карцином беше произволно определена на 2 години в клинични проучвания, но липсват окончателни проучвания, изследващи оптималната продължителност спрямо профила риск-полза
Един ключов аргумент в полза на продължаването на имунотерапията се фокусира върху настоящото мислене, че е необходима продължителна имунотерапия, за да се поддържа под контрол заболяването. Има доказателства, че пациентите имат по-лоша преживяемост без прогресия с едногодишна фиксирана продължителност на имунотерапията в сравнение с по -продължително лечение (J Clin Oncol. 2020), но не е ясно дали тази прогресия би се случила дори при продължителна имунотерапия. Токсичността е ключов аргумент срещу продължаването на имунотерапията. Въпреки че повечето нежелани събития се случват през първите 6-9 месеца след започване на имунотерапията, малка част от пациентите ще развият тежка токсичност по-късно. Няма окончателни проучвания, изследващи оптималната продължителност на имунотерапията при белодробния карцином, но се затвърждава използването на биомаркери за определяне на риска от рецидив. С помощта на чувствителни технологии за оценка на минимално остатъчно заболяване би могло да се вземе решение за продължаване или спиране на терапията за всеки пациент.
Данните за качеството на живот от проучването POSEIDON подкрепят предишни констатации за ползите от режима на имунотерапия с два агента плюс химиотерапия спрямо химиотерапията самостоятелно
В данните, представени на конгреса, рискът от време до влошаване (time to deterioration -TTD) на глобалния здравен статус/качество на живот (QoL), оценен с EORTC QLQ-C30/LC13, е намален (hazard ratio 0,78) с троен режим - Тremelimumab+ Durvalumab + Химиотерапия в сравнение със самостоятелна химиотерапия при пациенти с EGFR/ALK див тип метастатичен недребноклетъчен белодробен карцином (NSCLC). TTD е удължен за повечето симптоми– включително физическа активност и диспнея – с тройния режим в сравнение с химиотерапията. Подобрението на TTD се забелязва и при използването на Durvalumab + химиотерапия спрямо химиотерапия самостоятелно. Проучването POSEIDON рандомизира 1013 пациенти 1:1:1- Тremelimumab +Durvalumab + платина-базирана химиотерапия, в последствие лечението продължава с Durvalumab през 4 седмици до прогресия; Durvalumab +химиотерапия, последвано от Durvalumab до прогресия; или химиотерапия самостоятелно. От получените резултати става явно, че TTD нараства с ≥60%- с до 88 седмици с тройния режим, 64 седмици с двойната комбинация и 24 седмици с химиотерапия. Данните сочат още, че тройната комбинация подобрява общата преживяемост и времето до прогресия на заболяването в сравнение със самостоятелното приложение на химиотерапия. По отношение на двойната комбинация не е постигната статистически значима разлика в общата преживяемост спрямо химиотерапия. Оказва се обаче, че проявата на нежелани лекарствени реакции е значително по-висока при използването на Tremelimumab+Durvalumab+Химиотерапия.
Atezolizumab показва малка хетерогенност в ефикасността при високи експресори на PD-L1 със стадий II-IIIA НДКБК
Нов анализ на проучването IMpower010, представен на конгреса, предполага, че Atezolizumab може да удължи преживяемостта без заболяване (DFS) в подгрупи пациенти с експресия на PD-L1 ≥50% и с определени белези на рецидивиране, което намеква за модифициращ заболяването ефект на имунотерапията. Анализът на DFS показва, че прибавянето на Atezolizumab към адювантната химиотерапия го подобрява с 40-71% в сравнение с най-добрите поддържащи грижи (best supportive care BSC) сред подгрупи пациенти на възраст <65 години и ≥65 години, мъже и жени, ECOG (0 или 1), пушачи или непушачи, с хистология (плоскоклетъчен и неплоскоклетъчен), стадий (II и IIIA), регионални ЛВ (N1, N2) и откриване на EGFR мутация при пациенти в стадий II–IIIA НДКБК и PD-L1 експресия ≥50%. Няма доказана значимост на прибавянето му при пациенти без позитивни регионални ЛВ (N0) (hazard ratio [HR] 1.09). Резултатите демонстрират хетерогенност в ефекта на Atezolizumab при пациенти с висока експресия на PD-L1, но трябва да се има предвид, че в някои от подгрупите са изследвани твърде малък брой пациенти.
Lu S, et al. Final OS results and subgroup analysis of savolitinib in patients with MET exon 14 skipping mutations (METex14+) NSCLC. European Lung Cancer Congress 2022, Abstract 2MO
Felip E, et al. Atezolizumab (atezo) vs best supportive care (BSC) in stage II-IIIA NSCLC with high PD-L1 expression: sub-analysis from the pivotal phase III IMpower010 study. European Lung Cancer Congress 2022, Abstract 80O
Value of pathological response as an endpoint. European Lung Cancer Congress 2022
Duration of IO: Limited vs forever. European Lung Cancer Congress 2022
Garon EB, et al. Patient-reported outcomes (PROs) with 1L durvalumab (D), with or without tremelimumb (T), plus chemotherapy (CT) in metastatic (m) NSCLC: Results from POSEIDON. European Lung Cancer Congress 2022, Abstract 5MO
Garassino MC, et al. Safety and efficacy outcomes with durvalumab after sequential chemoradiotherapy (sCRT) in Stage III, unresectable NSCLC (PACIFIC-6). European Lung Cancer Congress 2022, Abstract 108MО
Ето и някои от акцентите, представени в постерните сесии и лекционната част:
Окуражаващи резултати от лечението със Savolitinib при НДКБК с MET екзон 14 мутации
Окончателните данни за обща преживяемост (OS) от открито фаза II проучване разкриват, че при средно проследяване от 28,4 месеца, лечението със МЕТ тирозинкиназния инхибитор Savolitinib е свързан със средна обща преживяемост от 12,5 месеца (95% CI 10,5–21,4) при 70 китайски пациенти (42 претретирани с новодиагностициран белодробен саркоматоиден карцином ( n=25) или друг недребноклетъчен карцином на белия дроб (n=45), с налични MET exon14 скип мутации. 18- и 24-месечната общата преживяемост за всички пациенти е съответно 42% и 31%.
Интересни са данните от подгруповия анализ, където OS при претретираните пациенти е 19.4месеца и 10.9 месеца при пациентите, провеждащи първа линия терапия с тирозин-киназния инхибитор. Като цяло Savolitinib е с приемлив профил на безопасност с налични странични ефекти ≥3 степен в 46% от пациентите, като най-чести са повишаване на чернодробните трансаминази(>АЛАТ 10%, >АСАТ 13%) и периферния оток (9%), без разлика в отделните подгрупи. MET exon14 скип мутации, които се срещат при 3–5% от пациентите с НДКБК, са активиращи мутации и има реална клинична полза от таргетирането им. Активността на Savolitinib при белодробен саркоматоиден карцином, който има като цяло по-лоша прогноза и се среща при по-млади хора, е обнадеждаваща и може да помогне да се определи група, която би могла да извлече особена полза от това лечение. Освен това тези данни подкрепят извършването на молекулярен анализ при тези пациенти в помощ на цялостно таргетиране на терапията. Тези данни са в унисон с вече получените резултати от в момента наличните МЕТ инхибитори tepotinib и capmatinib при пациентите с MET exon14 мутирал НДКБД (N Engl J Med. 2020;383:931–943; N Engl J Med. 2020;383:944–957).
Оценка на патологичния отговор след неоадювантно лечение за НДКБК
Постигнат е голям напредък в стандартизирането на оценката на патологичния отговор, но определянето на оптимални стойности на остатъчния туморен обем за прогнозиране на дългосрочния резултат от различни методи на лечение в зависимост от хистологичния тип НДКБК, остават ключови области за изследване.
В продължение на няколко десетилетия много проучвания показват, че пациентите с белодробен карцином, които демонстрират значителен патологичен отговор (major pathological response- MPR) след неоадювантна химиотерапия, са със значително подобрена преживяемост. MPR се дефинира като редукция в размерите на тумора под клинично определена граница, спрямо хистологичния вариант и вида терапия. За момента тази граница е 10% остатъчен тумор след НАХТ. Въпреки това, нови данни сочат, че има значителна разлика в този процент при аденокарциномите - 65% спрямо плоскоклетъчните карциноми -10% лекувани с конвенционална ХТ.
Асоциацията за изследване на белодробен карцином (IASLC), заедно с допълнителна група мултидисциплинарни експерти, включително хирурзи, патолози, рентгенолози и медицински онколози, предложиха първия набор от препоръки за патологична оценка на проби от резекция на белодробен карцином след неоадювантна терапия. Една от ключовите причини за разработването на тези препоръки е нарастващият брой различни варианти на лечение в неоадювантен аспект – имунотерапии с един агент, различни комбинации от имунотерапия и химиотерапия и молекулярно насочени терапии – и необходимостта от стандартизирани крайни цели на лечението.
Насърчаващи данни за безопасност при употребата на Durvalumab след предшестваща химиотерапия при неоперабилен НДКРБ на стадий III
Резултатите от проучването PACIFIC-6 ,представени на конгреса, демонстрират статистически значима полза от Durvalumab при пациенти с нерезектабилен, стадий III, недребноклетъчен белодробен карцином, без прогресия на болестта след съчетано лъчехимиотерапия,съизмерима като ефект с приложението на същото лечение след последователна лъче-химиотерапия. Проследявани са 117 пациенти получавали Durvalumab след последователна химио-лъчетерапия. По отношение на ефикасността, средната преживяемост без прогресия (PFS) е 10,9 месеца, а 12-месечната честота на PFS е 49,6%. Средната обща преживяемост (OS) е 25,0 месеца, с 12-месечен процент на OS от 84,1%. Има потвърден обективен процент на отговор от 17,1%.
Тези данни са от особено значение за възрастните пациенти(>65г.), както и за тези пациенти, които не са подходящи кандидати за съчетано лъче-химиотерапия по други причини ( ECOG>2).
Продължителността на курса на имунотерапия за метастатичен белодробен карцином беше произволно определена на 2 години в клинични проучвания, но липсват окончателни проучвания, изследващи оптималната продължителност спрямо профила риск-полза
Един ключов аргумент в полза на продължаването на имунотерапията се фокусира върху настоящото мислене, че е необходима продължителна имунотерапия, за да се поддържа под контрол заболяването. Има доказателства, че пациентите имат по-лоша преживяемост без прогресия с едногодишна фиксирана продължителност на имунотерапията в сравнение с по -продължително лечение (J Clin Oncol. 2020), но не е ясно дали тази прогресия би се случила дори при продължителна имунотерапия. Токсичността е ключов аргумент срещу продължаването на имунотерапията. Въпреки че повечето нежелани събития се случват през първите 6-9 месеца след започване на имунотерапията, малка част от пациентите ще развият тежка токсичност по-късно. Няма окончателни проучвания, изследващи оптималната продължителност на имунотерапията при белодробния карцином, но се затвърждава използването на биомаркери за определяне на риска от рецидив. С помощта на чувствителни технологии за оценка на минимално остатъчно заболяване би могло да се вземе решение за продължаване или спиране на терапията за всеки пациент.
Данните за качеството на живот от проучването POSEIDON подкрепят предишни констатации за ползите от режима на имунотерапия с два агента плюс химиотерапия спрямо химиотерапията самостоятелно
В данните, представени на конгреса, рискът от време до влошаване (time to deterioration -TTD) на глобалния здравен статус/качество на живот (QoL), оценен с EORTC QLQ-C30/LC13, е намален (hazard ratio 0,78) с троен режим - Тremelimumab+ Durvalumab + Химиотерапия в сравнение със самостоятелна химиотерапия при пациенти с EGFR/ALK див тип метастатичен недребноклетъчен белодробен карцином (NSCLC). TTD е удължен за повечето симптоми– включително физическа активност и диспнея – с тройния режим в сравнение с химиотерапията. Подобрението на TTD се забелязва и при използването на Durvalumab + химиотерапия спрямо химиотерапия самостоятелно. Проучването POSEIDON рандомизира 1013 пациенти 1:1:1- Тremelimumab +Durvalumab + платина-базирана химиотерапия, в последствие лечението продължава с Durvalumab през 4 седмици до прогресия; Durvalumab +химиотерапия, последвано от Durvalumab до прогресия; или химиотерапия самостоятелно. От получените резултати става явно, че TTD нараства с ≥60%- с до 88 седмици с тройния режим, 64 седмици с двойната комбинация и 24 седмици с химиотерапия. Данните сочат още, че тройната комбинация подобрява общата преживяемост и времето до прогресия на заболяването в сравнение със самостоятелното приложение на химиотерапия. По отношение на двойната комбинация не е постигната статистически значима разлика в общата преживяемост спрямо химиотерапия. Оказва се обаче, че проявата на нежелани лекарствени реакции е значително по-висока при използването на Tremelimumab+Durvalumab+Химиотерапия.
Atezolizumab показва малка хетерогенност в ефикасността при високи експресори на PD-L1 със стадий II-IIIA НДКБК
Нов анализ на проучването IMpower010, представен на конгреса, предполага, че Atezolizumab може да удължи преживяемостта без заболяване (DFS) в подгрупи пациенти с експресия на PD-L1 ≥50% и с определени белези на рецидивиране, което намеква за модифициращ заболяването ефект на имунотерапията. Анализът на DFS показва, че прибавянето на Atezolizumab към адювантната химиотерапия го подобрява с 40-71% в сравнение с най-добрите поддържащи грижи (best supportive care BSC) сред подгрупи пациенти на възраст <65 години и ≥65 години, мъже и жени, ECOG (0 или 1), пушачи или непушачи, с хистология (плоскоклетъчен и неплоскоклетъчен), стадий (II и IIIA), регионални ЛВ (N1, N2) и откриване на EGFR мутация при пациенти в стадий II–IIIA НДКБК и PD-L1 експресия ≥50%. Няма доказана значимост на прибавянето му при пациенти без позитивни регионални ЛВ (N0) (hazard ratio [HR] 1.09). Резултатите демонстрират хетерогенност в ефекта на Atezolizumab при пациенти с висока експресия на PD-L1, но трябва да се има предвид, че в някои от подгрупите са изследвани твърде малък брой пациенти.
Lu S, et al. Final OS results and subgroup analysis of savolitinib in patients with MET exon 14 skipping mutations (METex14+) NSCLC. European Lung Cancer Congress 2022, Abstract 2MO
Felip E, et al. Atezolizumab (atezo) vs best supportive care (BSC) in stage II-IIIA NSCLC with high PD-L1 expression: sub-analysis from the pivotal phase III IMpower010 study. European Lung Cancer Congress 2022, Abstract 80O
Value of pathological response as an endpoint. European Lung Cancer Congress 2022
Duration of IO: Limited vs forever. European Lung Cancer Congress 2022
Garon EB, et al. Patient-reported outcomes (PROs) with 1L durvalumab (D), with or without tremelimumb (T), plus chemotherapy (CT) in metastatic (m) NSCLC: Results from POSEIDON. European Lung Cancer Congress 2022, Abstract 5MO
Garassino MC, et al. Safety and efficacy outcomes with durvalumab after sequential chemoradiotherapy (sCRT) in Stage III, unresectable NSCLC (PACIFIC-6). European Lung Cancer Congress 2022, Abstract 108MО